Местоимение - м.р., ед. ч.
чия`то, чие`то, +мн. чии`то, _относ. мест._ Като +съюз. За въвеждане на подчинено определително изречение на притежател, посочен в главното; на който, на когото. _Жената, в чиито ръце той се беше загледал, отново заплака._
* _Чийто и да е._ — _Неопр. мест._ Без значение чий, на всеки. _Чиито и да са тия багажи, казвам ти, не можеш да ги пипаш!_
Времето, чийто зъб откъсва всичко останало, е безсилно срещу истината. Томас Хъксли
Всеки човек, чийто бизнес е да мисли, знае, че трябва част от деня да създаде около себе си басейн с мълчание. Уолтър Липман
Не мисля, че някой, чийто разведен някога може да ви каже, че разводът е лесен или забавен или се чувства като нещо различно от огромен провал. Шарън Стоун
Светът е сфера, чийто център е навсякъде и никъде няма кръг. Блез Паскал
Живот, чието начало не помним, и чийто край не знаем. Болеслав Прус
Животът е песен, чийто припев е смъртта. Виктор Юго
whose