1. чук - Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
2. чук - глагол, неосновна форма
3. чук - Междуметие, тип 190
+междум. За наподобяване на звук от чукане, от удар. _Чук, чук, има ли някой?_
----
чу`кът и чукъ`т, чу`ка и чука`, +мн. чу`кове, (два) чу`ка, +м.
#1 Сечиво от метално или дървено блокче, към което е прикрепена дръжка, за забиване, коване чрез удряне.
#2 В спорта _–_ метална тежест, привързана към верига, която се изхвърля след засилване. _Хвърляне на чук._
* _Вдигам/дигам си чуковете._ — +Разг. Отивам си, махам се.
* _Между чука и наковалнята._ — Между две злини, между две неприятности.
Не приемайте ограниченията на други хора, които твърдят, че нещата са "неизменни". Ако е написано с камък, носете си чук и длето. Питър МакУилямс
Търпи, когато си наковалня, бий, когато станеш чук. Ромен Ролан
За човек с чук всичко прилича на пирон. Майкъл Уоткинс
Скръбта беше такава. Постепенно се превърна в тъпа болка, докато някаква проста гледка, звук или аромат го удари като удар с чук. Синда Уилямс Чайма
Използвайте отвертка вместо чук. Опитайте се да разтегнете гайката с ръка. Използвайте първо пътя на най-малкото съпротивление. Тим Алън
Пиронът, който стърчи над другите, обикновено получава удар с чук. Японска поговорка
hammer