Глагол, тип, несвършен
чуме`риш се, +мин. св. чуме`рих се, _мин. прил._ чуме`рил се, +несв. +Разг.
#1 Правя мимика на недоволство; сърдя се. _Защо се чумериш?_
#2 _На какво._ Не харесвам, не одобрявам. _Стига си се чумерил на храната._
#3 +Прен. За небе, природа, време _–_ влошавам се, ставам мрачен; заоблачавам се. _Небето взе да се чумери._
Защо не се чумеря, защо съм усмихнат и все го избивам на. Източник: интернет
chumeria