чумните
Прилагателно име - мн. ч. членувано
Думата е производна от чумен
Примери
В османски документ се споменава, че жителите на селото избягали след чумните епидемии и военните походи, преминали през региона, като през 1715 година се установили в две села край Пловдив.
В началото на XIX век е построена първата църква с пари на заможен католик, чийто единствен син е бил болен, но преживява една от чумните епидемии, спохождали Южна България през това време.
Местоположението на селото е променяно на два пъти, поради чумните епидемии в края на XVIII век.
Чумните епидемии през Средновековието Заради масовия мор в България били свикани два църковни събора.
Освен Дева Мария, на чумните колони могат да бъдат представени и някои други светци.
По време на една от чумните епидемии, селото се затрило.