чуждиците
Съществително име - мн. ч. членувано
Думата е производна от чуждица
Примери
Акациев бе сатирик-новатор, рушеше правилата на мерената реч, променяше ударенията, пренасяше дума от стих в стих, имаше слабост към чуждиците, вземаше официалните лозунги на подбив, преиграваше с класово-партийния подход, подгавраше се с всичко.
Драги ни "политици" (макар и бивши), "журналисти" и други, чуждиците като "консистентен" са крайно неприемливи.
Консервативната лингвистика и някои обществени среди се отнасят враждебно към много неологизми, особено чуждиците, напр.
Тогава защо да ползваме само звученето им на "чуждиците", но не и да изказваме значението им на български език?
Чуждици се поставят не само на научните наименования, но и ей така, без смисъл, сякаш някой има за цел да покаже умност или за да скрие непроумяването за нещата използва чуждиците като димна завеса за незнанието си.
Обаче за чуждиците работата е тънка.