Съществително име - ед. ч.
+мн. дърдо`рковци, +м. +Разг. +Пренебр. Човек, който дърдори.
Изобщо, ма изобшчье не го слушайте, мили български граждани, кво ви рЕди итро-путславесно тойзи раш-псифилистычень дърдорко по нашенските медийки. Източник: интернет
За жалост той е егоистичен дърдорко и не разбира от изкуство, като брат си Дюи, а се тормози от това, че някой знае повече от него. Източник: интернет
Радев не е професионален дърдорко /политик/, за да пълни въздуха с дрънканици без смисъл. Източник: интернет
Той се оказва негодник от най-ниско равнище: пияница, развратник, дърдорко, грубиян, лентяй. Източник: интернет
Наистина си празен дърдорко! Източник: интернет
Неотдавна той попита слушателите си „Кой е по-голям дърдорко: мъжете или жените?" Източник: интернет
chatterbox