Глагол, тип 155, несвършен вид
дъ`вчеш, +мин. св. дъ`вках и дъвка`х, +мин. прич. дъ`вкал и дъвка`л, +несв.
#1 +Какво. Мачкам, дробя, разкъсвам със зъби, обикн. храна. _Трудно дъвча месо. Не дъвчи молива си._
#2 +Прен. +Разг. Не говоря ясно, не артикулирам правилно. _Дъвче си думите._
#3 +Прен. Повтарям многократно едно и също нещо; предъвквам.
#4 +Прен. +Разг. +Кого. Мърморя, карам се, съветвам, одумвам. _Стига сме дъвкали момчето — оставете го на мира!_
* _Дъвча му кокалите._ — Клюкарствам, злословя.
* _Какви ще ги дъвча._ — +Разг. Нямам изход, ще трябва да извърша нещо, което не желая.
Искам моя омар на парчета с размер хапка! Как смееш да ме караш да дъвча повече от три пъти? Адам Джей Епщайн и Андрю Джейкъбсън
Едва я дъвча, а вкусът е някакъв все едно ям текстил! Източник: интернет
Дъвча равномерно розов домат и търпеливо чакам автотълкувание на думите му. Източник: интернет
Спрях да дъвча, естествено. Източник: интернет
chew