дебърските
Прилагателно име - мн. ч. членувано
Думата е производна от дебърски
Примери
Владиката успява да настрои дебърските бегове срещу приятеля на отец Теофил Селим Рус, който за да избегне изгаряне на къщата си обещава да действа против Теофил.
Стилът на Нестор и на синовете му се отличава от традиционния на дебърските зографи – той е по-натуралистичен и се доближава до работите на академично обучените художници.
Посрещането на дебърските чети на ВМРО в града по време на Младотурската революция.
Той остъства и във византийското изкуство, но е очевидно запазен у дебърските майстори.