Прилагателно име - мн. ч. членувано
Думата е производна от дебърски
Владиката успява да настрои дебърските бегове срещу приятеля на отец Теофил Селим Рус, който за да избегне изгаряне на къщата си обещава да действа против Теофил. Източник: интернет
Стилът на Нестор и на синовете му се отличава от традиционния на дебърските зографи – той е по-натуралистичен и се доближава до работите на академично обучените художници. Източник: интернет
Посрещането на дебърските чети на ВМРО в града по време на Младотурската революция. Източник: интернет
Той остъства и във византийското изкуство, но е очевидно запазен у дебърските майстори. Източник: интернет