деепричастие

Съществително име - ед. ч.

Значение

+мн. дееприча`стия, +ср. +Спец. В граматиката — неизменяема глаголна форма, която притежава глаголни и наречни признаци.

Към неспрегаемите форми на глагола спадат инфинитив (інфінітив), причастие (дієприкметник) и деепричастие (дієприслівник). Източник: интернет

Миналото деепричастие означава действие, което се извършва преди главното глаголно действие. Източник: интернет

Подчинителното деепричастие се образува с окончания -а/-е в зависимост от вокалната хармония. Източник: интернет

Съчинителното деепричастие съответства на българското деепричастие. Източник: интернет

participle