Съществително име - ед. ч.
Направление в богословието около XVII век, което изгражда понятието си за Бога само на основание на разума. Деизмът залага на нравствения аспект на всяка религиозност.
"Русинът има единствената потребност – да се похвали с нещо – каквото и да е – царизъм, болшевизъм, деизъм, атеизъм, анархизъм или нихилизъм, стига те да са „най-“ и да заплашват света, което отговаря тъкмо на страха му от света. Източник: интернет
Русинът има единствената потребност – да се похвали с нещо – каквото и да е – царизъм, болшевизъм, деизъм, атеизъм, анархизъм или нихилизъм, стига те да са „най-“ и да заплашват света, което отговаря тъкмо на страха му от света. Източник: интернет
Една прагматична изходна позиция за решение на проблема е да се постулира, че Бог е създал света с потенциал за развитие и не се намесва повече в него (деизъм). Източник: интернет
Русо е разстроен, че неговият деизъм е така остро осъден, докато този на по-атеистичните философи е игнориран. Източник: интернет
deism