Съществително име - ед. ч.
+мн. дели`тби, +ж.
#1 Поделяне на имущество; делба.
#2 Класификация въз основа на общи признаци; разпределение.
+прил. [[дели`тбен]], дели`тбена, дели`тбено, +мн. дели`тбени. _Делитбен признак._
Това са крайните югозападни български говори, които могат ясно да се видят и на издадената от ИБЕ „Карта на диалектната делитба на българския език“. Източник: интернет
division