Прилагателно име, тип 79
демони`чна, демони`чно, +мн. демони`чни, +прил.
#1 Който е присъщ на демон.
#2 +Прен. Който е коварен, зъл, властен. _Демоничен поглед._
+същ. [[демони`чност]], демоничността`, +ж.
В залата ще има много изненади, специален демоничен бар, тематични подаръци. Източник: интернет
Най-репродуцираният демоничен образ в литературата и киното стъпва върху реално съществувала личност - румънския аристократ от XV век Влад Тепеш (Цепеш), по-известен като Дракула (т. Източник: интернет
Гениалният му, „демоничен“ ум успява да измисли разтвори, които отново да вдъхнат живот в умрелия, но да възстанови разума се оказва невъзможно. Източник: интернет
Интрото представлява запис на демоничен глас, обърнат наобратно, който призовава „Join us“ и завършва с „Welcome Back“, след което песента започва. Източник: интернет
Но в същото време го зашеметява и притъпява реакциите му и той се носи демоничен и луд, възседнал бомба, готова да избухне всеки миг и да убие не само него, но и всичко живо на пътя.. Източник: интернет
Казуси от този род ме карат да мисля, че основният риск на политическото занимание не е морален, а направо демоничен. Източник: интернет
demonic