Прилагателно име, тип 79
деспоти`чна, деспоти`чно, +мн. деспоти`чни, +прил.
#1 Който не се съобразява с желанията и правата на другите; тираничен. _Деспотичен владетел._
#2 Който съдържа проява на деспотизъм. _Деспотично управление._
Докато при някои общества махалото се люшка от деспотичен патриархат, до деспотичен матриархат, ние винаги сме били балансирани. Източник: интернет
Ревнивият и деспотичен Трифонов навремето компенсирал щедро минусите в поведението си към танцьорката с луксозни подаръци за хиляди левове. Източник: интернет
Авторитарният му и деспотичен характер, Alfredo Bosisio (Il Basso Medioevo, in La Storia Universale, vol. 4, Novara, Istituto geografico De Agostini, 1968, с. 380) говори за „. Източник: интернет
Андрес Ривера е 50-годишен мъж, властен и деспотичен. Източник: интернет
В същото време се отличава с деспотичен характер и експлозивен темперамент. Източник: интернет
Двамата откриват, че търговският център, собственост на Нестор Виляреал, богат и деспотичен бизнесмен, сериозно замърсява водите на залива, засягащ риболовната общност. Източник: интернет
despotic