Съществително име - ед. ч.
+мн. детона`тори, (два) детона`тора, +м.
#1 Взривно вещество, което при взривяването си предизвиква детонация на основния заряд.
#2 Устройство, което служи за взривяване на основния заряд на мини, снаряди, бомби и др.
+прил. [[детона`торен]], детона`торна, детона`торно, +мн. детона`торни.
Турция мечтае за Нова Кримска война затова въоръжава Украйна която трябва да послужи като детонатор за такава. Източник: интернет
Бойната част на ракетата изходно е прътна, но в началото на 1980-те е заменена с осколъчно-фугасна с инфрачервен детонатор. Източник: интернет
Бойната част на ракетата се привежда в действие от радиолокационен детонатор. Източник: интернет
Лорингхофен предоставя детонатор и взривни вещества за опита за убийство срещу Хитлер на 20 юли 1944 г. Той успява да получи завзети британски експлозиви от източници на германското разузнаване ( Източник: интернет
Запалителните снаряди имат хидростатичен детонатор, който се активира при среща с течност (след пробив, в резервоар или радиатор), а не директно при контакт с обшивката на самолета (където няма да нанесе много поражение). Източник: интернет
Обезвреждането може да се осъществи чрез отстраняване на задействащата система (детонатор или електроника) или премахване на взривното вещество. Източник: интернет
detonator