детонатор
Съществително име - ед. ч.
Значение
+мн. детона`тори, (два) детона`тора, +м.
#1 Взривно вещество, което при взривяването си предизвиква детонация на основния заряд.
#2 Устройство, което служи за взривяване на основния заряд на мини, снаряди, бомби и др.
+прил. [[детона`торен]], детона`торна, детона`торно, +мн. детона`торни.
Синоними
Производни думи
Примери
Турция мечтае за Нова Кримска война затова въоръжава Украйна която трябва да послужи като детонатор за такава.
Бойната част на ракетата изходно е прътна, но в началото на 1980-те е заменена с осколъчно-фугасна с инфрачервен детонатор.
Бойната част на ракетата се привежда в действие от радиолокационен детонатор.
Лорингхофен предоставя детонатор и взривни вещества за опита за убийство срещу Хитлер на 20 юли 1944 г. Той успява да получи завзети британски експлозиви от източници на германското разузнаване (
Запалителните снаряди имат хидростатичен детонатор, който се активира при среща с течност (след пробив, в резервоар или радиатор), а не директно при контакт с обшивката на самолета (където няма да нанесе много поражение).
Обезвреждането може да се осъществи чрез отстраняване на задействащата система (детонатор или електроника) или премахване на взривното вещество.
Превод на английски език
detonator