диахрония

Съществително име - ед. ч.

Значение

+ж., само +ед. +Спец.
#1 В езикознанието — съвкупност от методи за изучаване на езиковите факти в исторически план.
#2 Историческа последователност в развитието на езиковите факти.
+прил. [[диахрони`чен]], диахрони`чна, диахрони`чно, +мн. диахрони`чни.

Производни думи

Анаграми

Примери

Структурализмът е критикуван заради неговата антиисторична ориентация, превесът на синхроничния над диахрония подход и насоченост към безсъзнателните безлични структури, които действат посредством човека, ала независимо от неговата воля. Източник: интернет

Старобългарският език в синхрония и диахрония. Източник: интернет

Превод на английски език

diachrony

Думи и термини с близки букви