Съществително име - ед. ч.
+мн. диалекти`ци, +м. Последовател на диалектиката като наука.
Като тълкувател на Библията Меланхтон твърди, че всеки, който се занимава с тази дейност, следва да е първо граматик (филолог), след това диалектик (философ) и накрая свидетел (богослов). Източник: интернет
Според самия Абелар той побеждавал учителя си и това му носи славата на забележителен диалектик. Източник: интернет
dialectician