диод
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
Значение
+мн. дио`ди, (два) дио`да, +м. Диод е полупроводников елемент с два електрода, който има различна проводимост в зависимост от посоката на електрическия ток, т.е. позволява протичане на ток само в едната посока. Диодът може да се разглежда като един вид вентил за електрически ток, като действието му се дължи на физическите процеси, протичащи при прилагането върху него на напрежение. Някои разновидности на полупроводниковите диоди служат и за други цели.
Двата електрода (двата извода) на диода се наричат анод и катод. За да пропуска диодът ток, трябва анодът да се свърже с положителния полюс на напрежение на източник на ток, а катодът — с отрицателния полюс.
Синоними
Производни думи
Анаграми
Примери
В диод от 5,6 V присъстват и двата ефекта и техните съответни температурни коефициенти почти се компенсират взаимно.
Ако полупроводникът е полупрозрачен, той става източник на светлина в точката на пресичане P-N, като по този начин се превръща в диод, излъчващ светлина.
Еднопреходният транзистор има три терминала: емитер (Е) и две бази (В1 и В2), така че понякога е известен като „двойно-базов диод“.
Еднополупериодно токоизправяне може да се постигне с един диод в еднофазово захранване или от три диода във всяка фаза при трифазно еднополупериодно изправяне.
Един биполярен транзистор може да бъде използван като диод по 5 различни начина.
В един p-n диод, електрическият ток може да тече от p-частта (
Превод на английски език
diode