Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
+мн. ди`пли, +ж.
#1 Прегъване на плата, без да се заглажда; гънка. _Кадифената завеса падаше на дипли надолу._
#2 Вдлъбнато място в земната повърхност между две издигнати части. _Селото е сгушено в диплите на Стара планина._
Ако баницата не е вита, а тестените „листа“ са насложени едно върху друго и сиренето е помежду им се нарича „дипла пита“. Източник: интернет
В одаята има специално обособено мястото за прибиране на постелките и завивките, наречено възстреб, одър или дипла. Източник: интернет
Далакът се залага между двата листа на дорзалната стомашна дипла, в която успоредно с нарастване на мезенхима се наблюдава и активно прорастване на кръвоносни съдове. Източник: интернет
diploma