дирник

Съществително име - ед. ч.

Значение

+мн. ди`рници, (два) ди`рника, +м. +Разг. Задна седалищна част на човешко тяло; задник.
* _Станал съм с дирника си нагоре/напред._ — Безпричинно съм сърдит, нямам настроение.
* _Сядам си на дирника. 1._ — Заемам се усилено с някаква работа.
#2 Примирявам се с нещо, съгласявам се с нещо, което не ми харесва.
#3 Преставам да върша лудории или неразумни постъпки; умирявам се.

Синоними

Производни думи

Примери

Съвсем спокойно могат да натикат Израждане в кучи дирник и да ги правят смешни на всяко заседание на НС, но нямат топки и народни представители с дар слово. Източник: интернет

И майка му постоянно е на тръни щото не знае как ще се върне, особено откакто един път се изтърси с парапланера по дирник от 4-5 метра и се върна в гипсово корито с пукнат таз. Източник: интернет

Сигнализирахте за неуместен коментар нооо ме кефи къф дирник има! Източник: интернет

Комаре, нарисувай Боко по гол дирник да ги зарадваш, бе! Източник: интернет

Тези от РБ знаят истината, защото са образовани, червен дирник 2! Към 2.1 и 2.2! Източник: интернет

Превод на английски език

search engine

Думи и термини с близки букви