Съществително нарицателно име, женски род, тип 47
+мн. дисхармо`нии, +ж.
#1 Липса на хармония; несъответствие.
#2 Несъгласуваност, несъответствие, противоречие. _Модата понякога се стреми към дисхармония в цветовете._
+прил. [[дисхармони`чен]], дисхармони`чна, дисхармони`чно, +мн. дисхармони`чни.
Това са външните проявления, а вътрешно много силно влияние върху мен има и енергията и уравновесяване на появилата се вътрешна дисхармония. Източник: интернет
В своите проучвания те описват тъкмо обратното‒ забележимата дисхармония в природата. Източник: интернет
В традиционната китайски медицина различните модели на дисхармония (лошо здраве или емоционален дисбаланс) се крият в тялото, като се смята, че те се дължат на проблеми в нормалния поток на енергията. Източник: интернет
Но дано Унгария председателства с идеята, че прекалено опънатата струна внася дисхармония поради фалшивото си звучене. Източник: интернет
Цялата дисхармония, възникнала през годината в социалните структури на обществото по време на Новруз байрам се премахва и се подменя със сакралната социално-психологическа хармония. Източник: интернет
От впечатлението за тонална дисхармония се ражда колоритната хармония. Източник: интернет
disharmony