див
Прилагателно име, тип 76
Значение
ди`ва, ди`во, +мн. ди`ви, +прил.
#1 Който се намира в първобитно състояние, нецивилизован. _Диви племена._
#2 Който не е култивиран или опитомен. _Дива круша. Див заек. Дива местност._
#3 Много буен, необуздан, груб. _Див нрав. Дива река._
#4 Глупав, безсмислен, странен, нелеп. _Диво предложение._
#5 За човек — който не умее да общува, живее сам; прост, саможив. _Див човек._
#6 +Прен. Много силен, неудържим. _Дива страст. Див възторг._
#7 +Прен. За музика, мелодия, танц — с много бърз ритъм, страстен, динамичен. _Дива песен._
* _Дива котка._ — Хищен горски бозайник от семейството на котките с ръждива козина.
* _Дива кокошка._ — Яребица.
* _Дива свиня._ — Глиган.
* _Див петел._ — Опърничав, неразбран човек.
Синоними
Фразеологични изрази
Производни думи
Примери
Този, който намира удоволствие в самотата или е див звяр, или е Бог!
Имам нужда от този див живот, от тази свобода.
Живейте на слънце, плувайте в морето, пийте див въздух.
Смелостта без съвест е див звяр.
Понякога див кон трябва да почувства, че ездачът му е малко по-див.
Самотен, недодялан, навъсен, мълчалив, живееше мечок в планинските дъбрави. От хората далеч, той беше станал див - при самота това и със човека става.
Превод на английски език
wild