Прилагателно име, тип 76
ди`ва, ди`во, +мн. ди`ви, +прил.
#1 Който се намира в първобитно състояние, нецивилизован. _Диви племена._
#2 Който не е култивиран или опитомен. _Дива круша. Див заек. Дива местност._
#3 Много буен, необуздан, груб. _Див нрав. Дива река._
#4 Глупав, безсмислен, странен, нелеп. _Диво предложение._
#5 За човек — който не умее да общува, живее сам; прост, саможив. _Див човек._
#6 +Прен. Много силен, неудържим. _Дива страст. Див възторг._
#7 +Прен. За музика, мелодия, танц — с много бърз ритъм, страстен, динамичен. _Дива песен._
* _Дива котка._ — Хищен горски бозайник от семейството на котките с ръждива козина.
* _Дива кокошка._ — Яребица.
* _Дива свиня._ — Глиган.
* _Див петел._ — Опърничав, неразбран човек.
Този, който намира удоволствие в самотата или е див звяр, или е Бог! Аристотел
Имам нужда от този див живот, от тази свобода. Зейн Грей
Живейте на слънце, плувайте в морето, пийте див въздух. Ралф Уолдо Емерсън
Смелостта без съвест е див звяр. Робърт Ингерсол
Понякога див кон трябва да почувства, че ездачът му е малко по-див. Франческа Лия Блок
Самотен, недодялан, навъсен, мълчалив, живееше мечок в планинските дъбрави. От хората далеч, той беше станал див - при самота това и със човека става. Жан дьо Лафонтен
wild