Съществително име - ед. ч.
+мн. дива`чки, +ж. Жена дивак.
----
+мн. дива`чки, +ж. +Разг. Необлагородено растение и неговият плод.
Манталитетът на малкото градче е намерил своята вещица и дивачка за мразене. Източник: интернет
Robert S. Tilton, Pocahontas: The Evolution of an American Narrative (Cambridge UP, 1994), pp. 35, 41. През ХІХ в. Джон Броам пише бурлеска „По-ка-хон-тас, благородната дивачка“. Източник: интернет
Представям си ги как са насядали под някаква круша дивачка в безбрежните елисейски полета и как надничат оттам с любопитство и искрено желание този път сиромах Лазар да слезе от дървото.. Източник: интернет
Знаем че и ги е дала една дивачка в Черните Хълмове, но как и защо е неизвестно. Източник: интернет
pagan