дивак
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
Значение
+мн. дива`ци, +м.
#1 Човек, който принадлежи към първобитно племе.
#2 +Пренебр. Човек, който изостава в развитието си поради саможивост или отдалеченост от цивилизацията.
Синоними
Производни думи
Примери
Тигърът е дивак. И нейният мрак танцува с моя.
Одраскайте ученик и ще намерите дивак.
Големият въпрос, уважават ли диваците този европеец, който сам се понижава до степен на дивак.
Само човекът, най-жестокият дивак сред животните е способен да причинява болка на себеподобните си и да се радва.
Много от политиците, в които българите са се влюбвали през последните години, всъщност са опити за имперсонализация на благородния дивак.
"Господи, защо родих дивак!", всеки път вика майка му преди да го напердаши.
Превод на английски език
savage