Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. дива`ци, +м.
#1 Човек, който принадлежи към първобитно племе.
#2 +Пренебр. Човек, който изостава в развитието си поради саможивост или отдалеченост от цивилизацията.
Тигърът е дивак. И нейният мрак танцува с моя. Моника Джеймс
Одраскайте ученик и ще намерите дивак. Тери Игълтън
Големият въпрос, уважават ли диваците този европеец, който сам се понижава до степен на дивак. Дейвид Ливингстън
Само човекът, най-жестокият дивак сред животните е способен да причинява болка на себеподобните си и да се радва. Дик Франсис
Много от политиците, в които българите са се влюбвали през последните години, всъщност са опити за имперсонализация на благородния дивак. Източник: интернет
"Господи, защо родих дивак!", всеки път вика майка му преди да го напердаши. Източник: интернет
savage