1. дивен - Прилагателно име, тип 79
2. дивен - Глагол - мин.страд.прич. м.р.
Производна на дивя се
ди`вна, ди`вно, +мн. ди`вни, +прил. Който притежава изключителни качества; необикновен, прелестен, чуден. _Дивни Крали Марко!_ (Ив. Вазов) _Дивна красота._
Завъртял се отново онзи дивен кръг от делници и празници в новото поселище. Източник: интернет
Тя избира именно „Странен е този свят“, която в българския си вариант се нарича „Този дивен свят“, а текстът на български написва Богомил Гудев. Източник: интернет
През 1971 г. Паша Христова получава Голямата награда за изпълнители на международния фестивал в Сопот, Полша, за песента си „Ах, този дивен свят“. Източник: интернет
Не ми давате мира денем, нощем се явявате в сънищата ми с грациозното си тяло в дивен танц. Източник: интернет
Подражанието и възхищението от подвизите на Божиите угодници са също един повод да идем в храма и възхвалим Онзи: “Който е дивен сред своите светии!” Източник: интернет
enchanting