Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. длъжни`ци, +м.
#1 Човек, който има паричен или друг материален дълг към някого.
#2 +Спец. Лице, което е получило в заем капитал или е закупило стоки с отсрочка на плащането.
#3 +Прен. Лице, което има морални задължения към някого или нещо.
Не можете да сте длъжник и да спечелите - не става. Дейв Рамзи
Подаръкът не беше голям като пари и нуждата ми не беше голяма, но духът на подаръка е извън цената и ме оставя благословен и длъжник. Робърт Фулам
Всеки човек, според мен, е длъжник на професията си. Френсис Бейкън
Наистина се борите да бъдете успешна империя, ако сте и най-големият длъжник в света. Нийл Фъргюсън
Във всеки от нас се крие едновременно и кредитор, и длъжник. Анджей Сапковски
Oвощарската наука в България е длъжник на българските производители на плодове и грозде в това отношение. Източник: интернет
debtor