Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
+мн. дога`дки, +ж. Досещане за нещо, за което нямам сигурни доказателства; предположение. _Не знам със сигурност, а само мога да правя догадки._
Оттук произхождат илюзорните противоречия между различните превъплъщения на Вездесъщия, които враждуват помежду си, самоизяждат се, осакатяват се, мразят се и се убиват, но нерядко - в проблясък на щастлива догадка - се прегръщат и обичат. Източник: интернет
Като всеки журналист, започнахме с догадка. Източник: интернет
Определено тя е много далеч от "просто хипотеза, размисъл, догадка". Източник: интернет
Тогава тази догадка не среща разбиране сред научната общност в България. Източник: интернет
В ежедневието под „теория“ обикновено хората разбират „предположение“, „догадка“, „хипотеза“, „недоказано допускане“. Източник: интернет
Заливащата ги светлина е като внезапна догадка, прозрение, интуитивно знание. Източник: интернет
conjecture