Съществително име - ед. ч.
+мн. доктрине`ри, +м. Човек, който безрезервно следва определена доктрина, без да се съобразява с условията в действителността.
+прил. [[доктрине`рски]], доктрине`рска, доктрине`рско, +мн. доктрине`рски.
В днешно време аз се отнасям критично към нас, т.нар. група на реформаторите през 1991 г. Сам се наричам доктринер. Източник: интернет
Не бил доктринер, макар според него да е крайно късогледо да се твърди, че предметът му е полезен само за филолози. Източник: интернет
Независимо от това, като пеналист и доктринер, той се ползва като безспорен авторитет по времето на Третия Райх. Източник: интернет
Доктринер на на политическата неутралност за Личната Му употреба. Източник: интернет
doctrinaire