домиля
Глагол - мин.св.вр., 2 л., ед. ч.
Думата е производна от домилея
Анаграми
Примери
И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува.
Пък как не ви домиля поне мъничко за този народ,безродници такива.
Само за Сашо Диков не му домиля.