Съществително име - ед. ч.
+мн. донесе`ния, +ср.
#1 Служебно съобщение в устна или писмена форма, което е отправено към висшестоящите. _Правя донесение._
#2 Донос.
В донесение на началника на флота от 7 септември 1916 г. се отбелязва, че в резултат на стрелбата мелницата е унищожена. Източник: интернет
В донесение до главната квартира той иска дипломатическа интервенция, като подчертава, че войските му са пред катастрофа. Източник: интернет
В наши архивни източници се отбелязва, че по донесение от страничен наблюдател, едно от последните попадения е предизвикало взрив в кърмата на крайцера. Източник: интернет
Когато лятото на 1916 г. стават известни плановете за поставяне на „Аврора“ в ремонт, капитан 1-ви ранг М. И. Николски пише донесение, в което указва за възможното пагубно влияние на дълговременен престой в порта върху екипажа на крайцера. Източник: интернет
От командира на полка Скобелев получи следното донесение: „Достигнах вражеските редици, които откриха огън на 500 крачки от нас. Източник: интернет
Изпраща донесение по пленения телеграф през нощта на 4/16 януари 1878 г. до генерал-лейтенант Йосиф Гурко за заемането на Пловдив. Източник: интернет
report