досадата
Съществително име - ед. ч. членувано
Думата е производна от досада
Примери
Досадата е прекалено тежко бреме, за да го носите със себе си.
Най-трудно от всичко човек се справя с досадата и гнева.
Кой писател би се отказал доброволно от гениалност? Само аз мислех да се примиря с това, но разбрах, че ми липсва елементът на досадата.
В интервю от 2005 г. Баба отговаря на критиките по свой адрес и изразява досадата си от очакването, че философите ще употребяват „общия език на обикновените хора“, тъй като на учените е разрешено да употребяват език, който не е незабавно разбираем.
В Откровението на свети Иоан четем, че във вечния ден на райската градина, където не се спуска нощ и не пада дъжд, виреят единствено живи скъпоценни камъни (21,11) - свободни от безпокойството, досадата, щението - хипостази на нетленността.
Мадам дьо Помпадур забавлява краля, опитвайки се да го отърве от досадата на държавните дела.