Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
дотежа`ваш, +несв. и [[дотежа`]], +св.
#1 _На кого._ Започвам да тежа при носене. _Торбата му дотежа и той я пусна._
#2 _На кого._ В тежест съм на някого; обременявам. _Гледането на детето му дотежа._
#3 Причинявам тъга, мъка на някого.
I weigh