Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
доверя`ваш, +несв. и [[доверя`]], +св.
#1 _Какво_, +На кого. Казвам някаква тайна на някого, в когото имам доверие; поверявам. _Доверих му своите мисли._
#2 +Остар. _Кого/какво_, +На кого. Поверявам. _Доверих детето си на него._
__доверявам се/доверя се.__ — _На кого._
#1 Проявявам доверие към някого; вярвам. _Аз му се доверявам във всичко._
#2 +Разг. Казвам скритите си мисли, намерения на някого; изповядвам се. _Той му се доверява често._
Когато мисля логично и не се доверявам на инстинктите си, тогава попадам в беда. Анджелина Джоли
Не се доверявам на компютър, който не мога да вдигна. Стив Джобс
Когато съм спонтанна, когато се доверявам на интуицията си, обикновено успявам. Логиката обаче ме вкарва в неприятности. Анджелина Джоли
Никога не се доверявам на страховете си. Джордж Патън
Доверявам се на снимките да кажат какво искам да кажа. Петер Сис
Колкото по-възрастен съм, толкова повече не се доверявам на известната фраза, която гласи, че мъдростта идва с годините. Хенри Луис Менкен
confide