Глагол, тип 186, несвършен вид, довлека-свършен вид
довли`чаш, +несв. и [[довлека`]], +св.
#1 +Кого, какво. Влачейки, премествам към някаква крайна цел, където често се намира лицето, което е в центъра на събитията (обикн. говорещият). _Едвам довлякох чувала._
#2 +Разг. +Кого. Принуждавам да дойде с мен до определено място, където често се намира централното действащо лице. _Довлякоха го пред съдията._
#3 +Разг. +Пренебр. +Какво. Донасям. _Довлякоха ми едни боклуци, та се чудя какво да ги правя._
#4 +Разг. +Пренебр. +Кого. Водя със себе си нежелани гости. _Ти ми ги довлече в къщата._
#5 +Прен. +Пренебр. +Какво. Ставам причина за нещо, предизвиквам го. _Довлякоха ми неприятности._
__довличам се/довлека се. 1.__ — Довличам (в 1 и 2 знач.) себе си. _С мъка се довлякох до стената. От жегата едвам се довлякох вкъщи._
#2 +Разг. +Пренебр. Отивам някъде, където съм нежелан; натрапвам се, домъквам се. _Довлякъл ми се в къщата и чака да му слугувам._
drag