дойката
Съществително име - ед. ч. членувано
Думата е производна от дойка
Примери
В двора на Капулети Жулиета чака дойката си да се върне с вест от Ромео.
Бандело подчертава първоначалната потиснатост на Ромео и враждата между двете семейства и въвежда дойката и Бенволио.
В трагедията дойката на Федра казва на Иполит за любовта на царицата.
Във втория вариант тази роля е отредена на дойката на Федра, която разкрива на Иполит за любовта на господарката си, против нейното желание.
Единствените близки на Хулия са нейната най-добра приятелка Мирея, внучката на Ремениос, дойката ѝ, Пруденсия, и кръстниците ѝ, дон Самуел Алдапа и съпругата му, Амалия, които гледат на кръщелницата си като на своя дъщеря.
Единствените, които ѝ оказват подкрепа, са Хулия, дойката ѝ, и нейната дъщеря, Лолита, с която са приятелки още от детството си.