Съществително име - ед. ч.
Щом си траете, нека да ви е, той ви плюе, вие думате, че дож вали…. Източник: интернет
Антонио Приули е избран за дож на 17 май 1618 г. Показва се много щедър към гражданите на Венеция като по случай избирането си организира пищни разточителни празненства, което обаче се отразява зле на и без това затрудненото му финансово положение. Източник: интернет
Вече възрастен той е избран за дож на 18 януари 1630 г., но скоро след това на 2 април 1631 г. умира. Източник: интернет
Дворецът на дожите, в който през 1339 г. е избран първия дож на Генуа – Източник: интернет
Дзиани е първият дож избран вече не от събранието на гражданите, а от т.нар. „малък съвет“ (minor consiglio), състоящ се от аристократи, влиятелни банкери и търговци. Източник: интернет
Длъжността престава да съществува, както и във Венеция, през 1797 г., когато Генуа губи своята независимост и длъжността дож е премахната. Източник: интернет
doge