Съществително име - ед. ч.
+мн. драгу`ни, +м. +Истор. Кавалерист, който се сражава и като пехотинец (в някои европейски армии в миналото).
Изтъкнати сръбски учени като проф. Драгун Анастасиевич например твърдят, че Охридска България, ако така може да се нарече, е основана с един антибългарски бунт на комитопулите (династията, от която произхожда Самуил) срещу официалната власт. Източник: интернет
Така поне обясни вчера феномена премиерът Борисов в църквата на радомирското село Драгун. Източник: интернет
Състезателните гълъби за първи път се развиват в Белгия и Англия през деветнадесети век. Те са резултат от кръстосването на редица други породи, предимно смерл, френски умулет, английски кариер, драгун и хорсман (сега изгубен). Източник: интернет
dragoon