Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. дръвни`ци, (два) дръвни`ка, +м.
#1 Пън, който се подлага за опора при цепене на дърва.
#2 _Прен. Разг. Грубо._ Недодялан, глупав, прост, невъзприемчив човек; глупак.
А оня дръвник Ердоганчо се зарази отново,а се боцкаше с китайски ваксини. Източник: интернет
Сред коментиращите тук има един дръвник, който задължително във всеки свой коментар включва думата „жълтопаветници“. Източник: интернет
Не ми давай акъл какъв да ставам или да не ставам, дръвник. Източник: интернет
И по-нататък: Имало е дръвник, имало е чалми, плащал се е кръвен данък.. Източник: интернет
Да заложиш на политическия дръвник цвета на българската нация е престъпление не само срещу правовия ред в държавата, но и престъпно деяние, засягащо най-висшите ценности и морала на един народ. Източник: интернет
Други дръвник бил турен в двора на самата черква. Източник: интернет
block