Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
+мн. дри`пи, +ж.
#1 Откъсната част, парче от дреха; парцал.
#2 Разкъсана, изпокъсана дреха.
#3 +Прен. Отпаднал, отпуснат човек.
#4 +Прен. +Пренебр. Човек без достойнство; безнравствен човек.
* _Налягам си дрипите._ — +Разг. Кротувам, не се съпротивлявам повече, слушам.
* _Захвърлям като дрипа._ — +Разг. Изоставям някого, без да казвам причината.
Взе една от най-протритите си ленени ризи, надра я на ивици и като вървеше, притискаше бедрата си, за да задържи кървавата дрипа на място. Източник: интернет
Превърнат в кървава дрипа, командирът няма изход и признава и това. Източник: интернет
rag