другарува
Глагол - сег. вр., 3 л., ед. ч.
Думата е производна от другарувам
Примери
Кириос елинас, въпреки, че си другарува с българите граничари, бута стената за да се кефи от страданието на комшията.
Не са като "мъдрия български народ", който знае как да другарува с правилната компания, даже и като другарчетата му поставят изложби за зверски кланета посред празниците.
Борислав Великов другарува не само с царя, но и със сестра му.
По време на войните другарува с Асен Агов, Иван Миланов и Петко Енев и подписва заедно с тях писмата си с „Четиримата болшевики“.