Съществително име - ед. ч.
+мн. другове`рци, +м. Човек, който изповядва друга, различна религия в сравнение с говорещия или с този, за когото се говори.
+прил. [[другове`рски]], другове`рска, другове`рско, +мн. другове`рски.
Абасидският халиф се превърнал в обикновен, при това друговерец първосвещеник, който нямал светска власт, а често дори и средства за препитание. Източник: интернет
Светият престол щял да разреши брака с друговерец, ако наследниците приемат римокатолическата вяра. Източник: интернет
a fellow believer