Съществително име - ед. ч.
+м., само +ед.
#1 +Спец. Философско учение, което признава съсъществуването на две начала — идеално и материално.
#2 +Спец. В религиите — почитане на доброто и злото като две основополагащи начала.
+прил. [[дуалисти`чен]], дуалисти`чна, дуалисти`чно, +мн. дуалисти`чни.
+прил. [[дуалисти`чески]], дуалисти`ческа, дуалисти`ческо, +мн. дуалисти`чески.
В последните си етапи цивилизацията се превръща в дуализъм на почти тоталитарна имперска власт и аморфна масова култура на атомизирани индивиди. Карол Куигли
На следващия ден ѝ изпратих статия по въпросите на корпускулярно-вълновия дуализъм, съотношението на неопределеност и квантовото заплитане - и това беше само донякъде метафорично. Източник: интернет
Възниква вещноправен дуализъм между тялото на вещта (хардуера) и нейната душа (софтуера). Източник: интернет
Това е така наречения дуализъм в политиката на ЦРУ по цял свят за избор на лидери - ако не е окалян до ушите, няма как да го задължат да им служи вярно в разрез с националния интерес. Източник: интернет
Да усетиш трансцедентния дуализъм на Кант, фантастичната трансцедентна диалектика на Хегел и да разбереш пропастта между тях и вулгаризациите на брадатите малоумници. Източник: интернет
Вторият лагер вярва в смекчения дуализъм, който счита Луцифер за син на Бог и брат на Христос. Източник: интернет
dualism