Съществително име - ед. ч.
+мн. дубле`ти, (два) дубле`та, +м.
#1 +Спец. В езикознанието — всяка една от тъждествени по значение форми, приети в един език.
#2 Втори екземпляр; дубликат.
+прил. [[дубле`тен]], дубле`тна, дубле`тно, +мн. дубле`тни.
Възможно е обаче, Плутарх да свързва Цезар с lex Gabinia заради историята с киликийските пирати, а второто съобщение да е дублет на първото. Източник: интернет
Думата ali е добавена като дублет на ale ('всичко, всеки; вселена'), за да се избегне объркването с ala ('не') сред хора, които потъмняват (редуцират) неударените гласни. Източник: интернет
Основните части на мъжкото облекло в този период се състоят от риза, дублет, и чорапи/чорапогащник, с някакъв вид наметало. Източник: интернет
doublet