Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+мн. дублика`ти, (два) дублика`та_, м._ Втори екземпляр от документ, издаден в един екземпляр, който замества оригинала при нужда. _Дубликат на свидетелство за раждане._
От "тетриса", като отидем на записаната позиция, можем да изберем INFO и машинката ни изкарва PIN кода на оригиналния ключ, с който код всеки по-добър ключар може да ни направи "оригинален дубликат". Източник: интернет
От общината винаги могат да ти издадат дубликат. Източник: интернет
След като обяснила, че няма молба от нея за дубликат, служителите спрели новата карта и възстановили действието на нейната. Източник: интернет
Друг ключов момент е появилият се изведнъж дубликат на симкарта от телефон, който Анна ползвала и който бе донесен в полицията от Костин. Източник: интернет
Д-р Чейс, която е подмамена от Бен да вземе дубликат, е отвлечена от Иън, който смята, че това е истинския документ и Бен трябва да участва в гонитба с коли, за да я спаси. Източник: интернет
Използвайки „Гугъл“ изследователят успя да разкрие, че съществуващия екземпляр е фалшифициран дубликат на пергамент от ХV в. Според него оригиналът (ако някога е съществувал такъв) е изчезнал безследно. Източник: интернет
duplicate