Прилагателно име - мн. ч. членувано
Думата е производна от дубровнишки
Следващата му известна проява е като дипломат, преговарящ с турците: в документ от 20 юни 1396 г. пише, че начело на делегация в Одрин преговаря за осигуряване на живота и интересите на дубровнишките търговци. Източник: интернет
Известно е писмо от Дубровник до Сандал Косача с дата 22 ноември 1430 г., в което дубровнишките власти изразяват съжаление относно случилото се със Златоносовичи. Източник: интернет
От Нови Пазар сърбите търгуват със света, посредством дубровнишките търговци – с конвертируемите си стоки. Източник: интернет
Построен е от дубровнишките търговци, вероятно в края на XVI век, когато българите все още били преобладаващо население в града. Източник: интернет
През август 1641 г. в Чипровци е проведен църковен събор на българските католици, по чието решение църквите на дубровнишките търговци в страната също са подчинени на Българската кустодия. Източник: интернет
Той настоял пред дубровнишките власти да държат под контрол бегълката. Източник: интернет