Глагол, тип 176
ду`пчиш, +мин. св. ду`пчих и дупчи`х, +мин. прич. ду`пчил и дупчи`л, +несв.; +Кого, какво. #1 Правя, пробивам дупки. _Дупча с куршум. Дупча пита. Дупча стената._ #2 Хапя, бода. _Комарите ме дупчиха цяла нощ._
hole