Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
+мн. ду`пки, +ж.
#1 Пробит или разкъсан отвор в нещо. _Дупка на роклята. Дупка в стената. Дупка на шише._
#2 Издълбана вдлъбнатина с овална форма и определена дълбочина в земята или в твърд предмет. _Копая дупки. Миша дупка. Дупка в дървото._
#3 _Прен. Разг. Пренебр._ Тясно жилищно помещение.
#4 _Прен. Жарг._ Промеждутък между учебни часове; прозорец.
* _Миша дупка._ — Скрито, потайно място; скривалище.
* _До дупка._ — +Разг. Докрай.
* _Дупка в морето._ — _Разг. Ирон._ Нещо безсмислено, т. е. нищо.
* _Имам дупки за запушване._ — +Разг. Имам неотложни разходи (обикн. в домакинството).
* _Девета дупка на кавала._ — Човек без съществена роля, от когото почти нищо не зависи.
Любовта е дупка в сърцето. Бен Хеч
Когато съвременният учен цитира от класически текст, цитатът изглежда изгаря дупка в собствената му тъпа страница. Джордж Стайнър
Съвременна живопис - когато купуваш картина, за да закриеш дупка в стената, и достигаш до извода, че дупката изглежда по-добре. Робърт Орбън
В собствената дупка и мишката е смела. Адигейска поговорка
Последна дупка на кавала. Българска поговорка
Дума дупка не прави, но за дума се гони до дупка. Българска поговорка
hole