Съществително име - ед. ч.
+мн. двоето`чия, +ср. Препинателен знак (:), който се поставя най-често пред изреждане. _Тя обичаше всякакви плодове: ябълки, круши, банани, ягоди, кайсии._
Думата IMMEDIATE (непосредствен) маркира последната дефиниция дадена от конкретната дефиниция на : (двоеточие), ефективно замествайки неговата компилационна семантика с неговата тълковна семантика. Източник: интернет
Когато при четене на изречение се срещне двоеточие, интонацията е полунизходяща. Източник: интернет
Наставката на имената с двоеточие ( : ) са символни етикети; етикетите не създават код, те са просто начин да се каже на асемблера, че тези места са символни имена. Източник: интернет
За да бъдат изпълнявани команди, първо трябва да се премине в Нормален режим и после да се натиска двоеточие : и след това се написва командата. Източник: интернет
След двоеточие изречението запазва своя препинателен знак. Източник: интернет
Тези IP адреси се представят като осем 16-битови цели числа, разделени с двоеточие. Източник: интернет
colon