дворяните
Съществително име - мн. ч. членувано
Думата е производна от дворянин
Анаграми
Примери
Жените са като дворяните в епохата на Молиер: всичко знаят, нищо не научават.
И ето че дойде моментът да се обяснява на неосъзнатото население: царят е добър, дворяните, тоест военните комисари, са лоши.
Благородниците и дворяните започват да си мислят, че „принцът“ страда от рядка болест, която му е причинила загуба на паметта.
Веднага след коронацията, Шарл посвещава в рицарско звание четирима млади дворяни – двама, от които синове на херцог Барски, които му се падат братовчеди и приема клетва за вярност от дворяните и представителите на народа.
Между двата двора протичат активни контакти, а между дворяните от двете кралства се организирали дори рицарски турнири.
Намира единомишленици сред сектантите-духобори, обикновените руски селяни, дворяните, занаятчиите и студентите.