Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
+мн. двуко`лки, +ж. Леко превозно средство с две колела, теглено от жива сила.
И сега като водач на електрическа двуколка ще оглави и събора на мотористите от цялата страна. Източник: интернет
Изведнъж те виждат, че в хотела идва първия секретар на херцога Джеймс Уайлдър, а след това двуколка с непознат човек. Източник: интернет
В с. Русаля си е имал двуколка, теглена от волове, тъй като през 20-те години в Царство България автомобилите продължават да бъдат рядкост. Източник: интернет
Жените я откарват на реката или на чешмата в двуколка или на шейна, или пък в плетен кош. Източник: интернет
На монетите от с. Величково е изсечен седнал в двуколка мъж с остра брада, който подкарва воловете с камшик. Източник: интернет
Каруца с 2 колела се нарича двуколка. Източник: интернет
trap