двуличник

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип

Значение

+мн. двули`чници, +м. Двуличен човек; лицемер.

Синоними

лицемер двойствен двуличен измамник лицемерка Хипокрит двуличница двуобразен коварник

Сродни думи

двуличие

Производни думи

двуличника двуличникът двуличници двуличнико

Примери

За актьорското майсторство знам твърде малко. Затова пък аз съм необичайно надарен двуличник. Робърт Дауни Джуниър

Обърнеш гръб на хората, нарекат те двуличник. (986) Станислав Йежи Лец

Следствено дело №72/ІV.1987 и оперативните дела „Мерзавци“ и „Двуличник 87“, както и личните досиета, работни дела на терористите-сътрудници в Държавна сигурност, не са разсекретени. Източник: интернет

Президентът двуличник - така ще остане в историята Румен Радев. Източник: интернет

"Стоя зад думите си, че Стоичков е двуличник - казва Стилиян. Източник: интернет

Превод на английски език

duplicitous

Думи и термини с близки букви

двулична двуличната двулични двуличника двуличнико двуличникът