Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
+мн. двули`чници, +м. Двуличен човек; лицемер.
За актьорското майсторство знам твърде малко. Затова пък аз съм необичайно надарен двуличник. Робърт Дауни Джуниър
Обърнеш гръб на хората, нарекат те двуличник. (986) Станислав Йежи Лец
Следствено дело №72/ІV.1987 и оперативните дела „Мерзавци“ и „Двуличник 87“, както и личните досиета, работни дела на терористите-сътрудници в Държавна сигурност, не са разсекретени. Източник: интернет
Президентът двуличник - така ще остане в историята Румен Радев. Източник: интернет
"Стоя зад думите си, че Стоичков е двуличник - казва Стилиян. Източник: интернет
duplicitous